заклеймявало

Речник на българския език

1. заклеймявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заклеймявало е производна форма на заклеймявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заклеймявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заклеймявало е производна форма на заклеймявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заклеймявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заклеймявало е производна форма на заклеймявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заклеймявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заклеймявало е производна форма на заклеймявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).