заклеймявала

Речник на българския език

1. заклеймявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заклеймявала е производна форма на заклеймявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. заклеймявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заклеймявала е производна форма на заклеймявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. заклеймявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

заклеймявала е производна форма на заклеймявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. заклеймявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

заклеймявала е производна форма на заклеймявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).