заклатело

Речник на българския език

1. заклатело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заклатело е производна форма на заклатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заклатело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заклатело е производна форма на заклатя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).