заклатела

Речник на българския език

1. заклатела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

заклатела е производна форма на заклатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. заклатела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

заклатела е производна форма на заклатя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).