закичил е

Речник на българския език

1. закичил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закичил е е производна форма на закича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закичил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закичил е е производна форма на закича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).