закичило

Речник на българския език

1. закичило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закичило е производна форма на закича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закичило — мин. деят. св. прич. ср. р.

закичило е производна форма на закича (мин. деят. св. прич. ср. р.).