закичил

Речник на българския език

1. закичил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закичил е производна форма на закича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закичил — мин. деят. св. прич. м. р.

закичил е производна форма на закича (мин. деят. св. прич. м. р.).