закичи

Речник на българския език

1. закичи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

закичи е производна форма на закича (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. закичи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

закичи е производна форма на закича (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. закичи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

закичи е производна форма на закича (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. закичи — повелително наклонение, ед. ч.

закичи е производна форма на закича (повелително наклонение, ед. ч.).