закимахте

Речник на българския език

1. закимахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

закимахте е производна форма на закимам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. закимахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

закимахте е производна форма на закимам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).