закима

Речник на българския език

1. закима — сег. вр., 3 л., ед. ч.

закима е производна форма на закимам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. закима — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

закима е производна форма на закимам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. закима — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

закима е производна форма на закимам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).