закикотило

Речник на българския език

1. закикотило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закикотило е производна форма на закикотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закикотило — мин. деят. св. прич. ср. р.

закикотило е производна форма на закикотя (мин. деят. св. прич. ср. р.).