закикотили

Речник на българския език

1. закикотили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

закикотили е производна форма на закикотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. закикотили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

закикотили е производна форма на закикотя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).