закикотил

Речник на българския език

1. закикотил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закикотил е производна форма на закикотя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закикотил — мин. деят. св. прич. м. р.

закикотил е производна форма на закикотя (мин. деят. св. прич. м. р.).