закикоти

Речник на българския език

1. закикоти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

закикоти е производна форма на закикотя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. закикоти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

закикоти е производна форма на закикотя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. закикоти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

закикоти е производна форма на закикотя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. закикоти — повелително наклонение, ед. ч.

закикоти е производна форма на закикотя (повелително наклонение, ед. ч.).