закикотело

Речник на българския език

1. закикотело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закикотело е производна форма на закикотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закикотело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закикотело е производна форма на закикотя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).