закикотели

Речник на българския език

1. закикотели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

закикотели е производна форма на закикотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. закикотели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

закикотели е производна форма на закикотя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).