закикотел

Речник на българския език

1. закикотел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закикотел е производна форма на закикотя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закикотел — мин. деят. несв. прич. м. р.

закикотел е производна форма на закикотя (мин. деят. несв. прич. м. р.).