заквичели

Речник на българския език

1. заквичели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

заквичели е производна форма на заквича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. заквичели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

заквичели е производна форма на заквича (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).