закашляло

Речник на българския език

1. закашляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закашляло е производна форма на закашлям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закашляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закашляло е производна форма на закашлям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. закашляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

закашляло е производна форма на закашлям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. закашляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закашляло е производна форма на закашлям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).