закатерило

Речник на българския език

1. закатерило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закатерило е производна форма на закатеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закатерило — мин. деят. св. прич. ср. р.

закатерило е производна форма на закатеря (мин. деят. св. прич. ср. р.).