закатерело

Речник на българския език

1. закатерело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закатерело е производна форма на закатеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закатерело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закатерело е производна форма на закатеря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).