закатерел

Речник на българския език

1. закатерел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закатерел е производна форма на закатеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закатерел — мин. деят. несв. прич. м. р.

закатерел е производна форма на закатеря (мин. деят. несв. прич. м. р.).