закарахте

Речник на българския език

1. закарахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

закарахте е производна форма на закарам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. закарахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

закарахте е производна форма на закарам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).