закараха

Речник на българския език

1. закараха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

закараха е производна форма на закарам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. закараха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

закараха е производна форма на закарам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).