закарало

Речник на българския език

1. закарало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закарало е производна форма на закарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закарало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закарало е производна форма на закарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. закарало — мин. деят. св. прич. ср. р.

закарало е производна форма на закарам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. закарало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закарало е производна форма на закарам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).