закарали

Речник на българския език

1. закарали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

закарали е производна форма на закарам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. закарали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

закарали е производна форма на закарам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. закарали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

закарали е производна форма на закарам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. закарали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

закарали е производна форма на закарам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).