закара

Речник на българския език

1. закара — сег. вр., 3 л., ед. ч.

закара е производна форма на закарам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. закара — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

закара е производна форма на закарам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. закара — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

закара е производна форма на закарам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).