закапризничило е

Речник на българския език

1. закапризничило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закапризничило е е производна форма на закапризнича (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закапризничило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закапризничило е е производна форма на закапризнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).