закапела

Речник на българския език

1. закапела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

закапела е производна форма на закапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. закапела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

закапела е производна форма на закапя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).