закапел

Речник на българския език

1. закапел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закапел е производна форма на закапя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закапел — мин. деят. несв. прич. м. р.

закапел е производна форма на закапя (мин. деят. несв. прич. м. р.).