заканяло

Речник на българския език

1. заканяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заканяло е производна форма на заканям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заканяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заканяло е производна форма на заканям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заканяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

заканяло е производна форма на заканям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заканяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заканяло е производна форма на заканям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).