заканило

Речник на българския език

1. заканило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заканило е производна форма на заканя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заканило — мин. деят. св. прич. ср. р.

заканило е производна форма на заканя (мин. деят. св. прич. ср. р.).