заканил

Речник на българския език

1. заканил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заканил е производна форма на заканя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заканил — мин. деят. св. прич. м. р.

заканил е производна форма на заканя (мин. деят. св. прич. м. р.).