закаляло

Речник на българския език

1. закаляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закаляло е производна форма на закалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закаляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закаляло е производна форма на закалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. закаляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

закаляло е производна форма на закалям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. закаляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закаляло е производна форма на закалям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. закаляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закаляло е производна форма на закаля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. закаляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

закаляло е производна форма на закаля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).