закалугерял

Речник на българския език

1. закалугерял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закалугерял е производна форма на закалугеря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закалугерял — мин. деят. несв. прич. м. р.

закалугерял е производна форма на закалугеря (мин. деят. несв. прич. м. р.).