закалугерило

Речник на българския език

1. закалугерило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

закалугерило е производна форма на закалугеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. закалугерило — мин. деят. св. прич. ср. р.

закалугерило е производна форма на закалугеря (мин. деят. св. прич. ср. р.).