закалугерил

Речник на българския език

1. закалугерил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закалугерил е производна форма на закалугеря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закалугерил — мин. деят. св. прич. м. р.

закалугерил е производна форма на закалугеря (мин. деят. св. прич. м. р.).