закалил

Речник на българския език

1. закалил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

закалил е производна форма на закаля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. закалил — мин. деят. св. прич. м. р.

закалил е производна форма на закаля (мин. деят. св. прич. м. р.).