заинтригувал

Речник на българския език

1. заинтригувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заинтригувал е производна форма на заинтригувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заинтригувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заинтригувал е производна форма на заинтригувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заинтригувал — мин. деят. св. прич. м. р.

заинтригувал е производна форма на заинтригувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заинтригувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заинтригувал е производна форма на заинтригувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).