заинатяло

Речник на българския език

1. заинатяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заинатяло е производна форма на заинатя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заинатяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заинатяло е производна форма на заинатя се (мин. деят. несв. прич. ср. р.).