заинатявал си

Речник на българския език

1. заинатявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заинатявал си е производна форма на заинатявам се (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заинатявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заинатявал си е производна форма на заинатявам се (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. заинатявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заинатявал си е производна форма на заинатявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).