заинатявал

Речник на българския език

1. заинатявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заинатявал е производна форма на заинатявам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заинатявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заинатявал е производна форма на заинатявам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заинатявал — мин. деят. св. прич. м. р.

заинатявал е производна форма на заинатявам се (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заинатявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заинатявал е производна форма на заинатявам се (мин. деят. несв. прич. м. р.).