заинатели

Речник на българския език

1. заинатели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

заинатели е производна форма на заинатя се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. заинатели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

заинатели е производна форма на заинатя се (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).