заимствувал е

Речник на българския език

1. заимствувал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заимствувал е е производна форма на заимствувам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заимствувал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заимствувал е е производна форма на заимствувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заимствувал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заимствувал е е производна форма на заимствувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).