заимствал си

Речник на българския език

1. заимствал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заимствал си е производна форма на заимствам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. заимствал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заимствал си е производна форма на заимствам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. заимствал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

заимствал си е производна форма на заимствам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).