заимствало е

Речник на българския език

1. заимствало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заимствало е е производна форма на заимствам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заимствало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заимствало е е производна форма на заимствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заимствало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заимствало е е производна форма на заимствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).