заимствал

Речник на българския език

1. заимствал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заимствал е производна форма на заимствам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заимствал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заимствал е производна форма на заимствам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заимствал — мин. деят. св. прич. м. р.

заимствал е производна форма на заимствам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. заимствал — мин. деят. несв. прич. м. р.

заимствал е производна форма на заимствам (мин. деят. несв. прич. м. р.).