заимитирало

Речник на българския език

1. заимитирало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заимитирало е производна форма на заимитирам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. заимитирало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

заимитирало е производна форма на заимитирам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. заимитирало — мин. деят. св. прич. ср. р.

заимитирало е производна форма на заимитирам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. заимитирало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

заимитирало е производна форма на заимитирам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).