заизхвърчал е

Речник на българския език

1. заизхвърчал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заизхвърчал е е производна форма на заизхвърчам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. заизхвърчал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заизхвърчал е е производна форма на заизхвърчам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. заизхвърчал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

заизхвърчал е е производна форма на заизхвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).