заизхвърчало си

Речник на българския език

1. заизхвърчало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заизхвърчало си е производна форма на заизхвърчам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. заизхвърчало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заизхвърчало си е производна форма на заизхвърчам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. заизхвърчало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

заизхвърчало си е производна форма на заизхвърчам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).